Изборът на китара – грифът

kitara-grifГрифът е най-важната част от всяка китара. Това е повърхността, върху която се свири , мястото което влиза в пряк контакт с ръцете ви. Ширината и дебелината му определя как ще се свири на този инструмент.

Фенове на твърдата и бърза музика – ще оценят широкият и тънък гриф.

Фенове на класическите стилове – рок и блус – обикновено предпочитат стандартните, по-заоблени грифове, които са добри за свирене с акорди. Гриф, който си изменя формата (compound radius fingerboard) е разумен компромис: кръгъл близо до главата, и плосък близо до палубата (при адаптерите).

Материала на грифа също допринася значително за звученето на китарата. Защото той получава вибрация от струните и ги предава на тялото на инструмента, или пък отразява тези вибрации. Заслужава да се отбележи, че само около една трета от струните минават над тялото на китарата а 2/3 –ти над подложката. И ако тялото на китара може да бъде заменено то подложката с лошо качество означава счупена китара.

Какво различава добрият от лошият гриф? На първо място, това е едно дървото. Той може да бъде изработен от различни видове дървесина. Стандартните са клен и махагон (махагона се използва като основа за производството на китарите Стратокостер), но се ползват и редките уенг и бубинга. Грифът на бас китарите, се произвежда от плътна дървесина, тъй като струни на един бас китара са по-дебели. Обикновено се използва клен и махагон, или по-плътните уенг, орех или бубинга които предават ниски честоти по-добре и по-малко се поддават на механичното въздействие на струните. Гриф може да се създаде и от композитни материали (които се използват в съвременната космическата индустрия) – като например графит. Тези, които са направени от дърво, обикновено са покрити с лак, за да се предотврати изкривяването поради изсъхване.

Не по-малко значение за звученето на инструмента има материала на подложките. Има три стандартни възможности: клен, абанос и палисандрово дърво. Клен (светло дърво, използвано при китари Телекастер) е меко на допир и има ярко звучене. Абанос – плътно, черно дърво – звучи по-дълбоко. Палисандър – е междинен вариант между абаноса и клена. Има червеникаво-кафяв оттенък. Това е най-порестата от трите породи и има може би най топлия и нежен звук. Обикновено фирмите-производители имат в арсенала си и от трите а най-скъпият е абаносът защото се среща най-рядко.

Източник: http://music-store.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *